Презентация, доклад по болгарской литературе на тему: Кирил Христов Какъв е българинът

Тема: Кирил Христов «Какъв е Българинът»

Съставител:
Преподавател по български език и литература Мария Савелева Крестинкова

с.Стояновка
2017г.

сестра на професор, доктор Стилиян Киров, е роден на 25 юни 1875 год. в Стара Загора. Баща му, по примера на други българи, на младини е бил в Букурещ, откъдето се е завърнал забогатял и в надвечерието на руско-турската война се задомил за внучката на най-богатия и влиятелен на времето си Хаджи Йорго. Колкото Христо Генчев е бил нервен и строг, толкова съпругата му била тиха и кротка натура, която обичала често да се зачита в библията.
Още на 2 годишна възраст Кирил е останал кръгъл сирак, понеже баща му е бил убит от нахлулите в Стара Загора турски войски, след отстъпването на руските, а майка му, свидетелка на всички ужасии, отвлечена в пленничество в Одрин заедно с детето си и майка си, се поминала скоро след завръщането си. Кирил е бил отгледан от баба си Хаджи Пенка и от двамата си вуйчовци - запасния генерал Абаджиев и професор доктор Стилиян Киров.

клас той е учил в Стара Загора, останала в спомените му с множество пакости, немирства и побои заради тях и в училището и в къщи. Всичко това, обаче, не можело да откъсне любознателния Кирил от българските и руски книги, както и от писането стихове. Местенето на вуйчо му Абаджиев от град на град му дало възможност да посети и живее в Самоков, Търново, Русе и др., което не е останало без следа за впечатлителната му душа и за засилване зародения у него поетичен талант.
Последните класове на гимназията Кирил е трябвало да следва в София при другия си вуйчо, Стилиян Киров. Преди, обаче, да завърши гимназията той постъпва в морското училище в Триест. След една година, поради болест, той отново се връща в България, където издържа зрелостен изпит и отива в Брюксел да следва по право. Наскоро той се завръща и от Брюксел, за да отиде през 1898 год. в Лайпциг, където се сближава с Пенчо Славейков. След известно пребиваване в Прага той бива назначен в университетската библиотека в София, като едновременно следва в университета и завършва по право. Известно време той е бил учител в Шумен, София, след което бива командирован от тогавашния министър на Народното просвещение, доктор Иван Шишманов, да изучава литература в Берлин. През време на университетската криза (1907 год.) бива назначен за професор в университета и бива командирован в Париж да да готви лекции по литература.

Първите му поетични опити сa отпечатани в списанието „Мисъл” през 1895 год.

Отделни поетични сбирки Кирил Христов е издавал както следва: „Песни и въздишки” (1896 год.), „Трепети” (1897 год.) „Вечерни сенки” (1899 год.), „На кръстопът” (1901 год.), „Избрани стихотворения” с предговор от Иван Вазов (1903 год.), „Самодивска китка” (1904 год.), „Химни на зората” (1911 год.), „Слънчогледи” (1912 год.).

Освен лирически стихотворения, Кирил Христов е написал още драмите: „Богоборци” (Стълпотворение) „Боян магйосникът” и през време на войната: „Стария воин”, „Охридска девойка”, „Ръченица”, както и стихотворните сбирки „На нож” и „Победни песни”.

Напоследък той издаде сборник драматични поеми под заглавие : „Празник в пламъци” (1921 год.) и „Aнтология” - 1922 год.

На Кирил Христов се дължат преводите на : „Борис Годунов” от Пушкин, „Крал Хенрих IV” от Шекспир, „Сирано де Бержерак” от Едмонд Ростан, „Вилхелм Тел” от Шилер, „Манфред” от Байрон и други

качествата на българина, което най-много се хвърля в очи, е издръжливостта му. Не съм виждал другаде селяни с такава повишена физическа издръжливост. Там, където един чужденец се труди по осем, най-много по десет часа, българинът работи по шестнадесет и повече. Ден и нощ. И при все това, понеже не си цени високо труда, той, въпреки своето по-голямо напрежение, продава по-евтино. За тая си добродетел в някои страни е ненавиждан от местните и преследван от властите. Тази българска физическа издръжливост пролича най-много през войните.
Смятат и чужди, и наши, българина за много консервативен. Но това не е недостатък! Защото, ако не беше консервативен, отдавна щеше да загуби своя език, останал пет века без книга, и щеше да изчезне като народ. И тъкмо защото е консервативен, той е запазил своята самобитност. А какво е народ без свои самобитни, неповторими у други народи черти? Бледо копие на някой друг. Такъв народ не може да се развива в потока на своите традиции и няма бъдеще. И в това отношение българската интелигенция, която тъй лесно възприема чуждото и то главно незначителното, вредното – нерядко играе антинационална роля.

стислив
Приземен
Без полет

Вариклечко
Пестелив
Трудолюбив
Щедър
Цепи-косъм
Гостопреимен
Издържлив
Консервативен