Презентация, доклад по болгарской литературе Под игото Иван Вазов (11 класс)

Иван Вазов „Под игото“?

е:

„Под игото“ под формата на:

най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в бъгарската история. То показва, че колективният български дух е достигнал своята зрялост и е готов на най-върховното проявление - саможертва в името на свободата. Но малцина са тези, които са готови да жертват живота си в името на народната свобода. В романа "Под игото" Априлското въстание често е определяно като "лудост", "поетическо безумие" и "пиянство".

Духовно-психологическите измерения на Априлското въстание

на народа с робството

6 Изразът „Пиянството на един народ“ от „Под игото“ на Иван Вазов изразява:

главен герой в „Под игото“:

и търси помощ на други хора

Ожесточава се и търси отмъщение

Агресивно, като отрича посланията и догмите на християнството

8 Според Вазов страданието при Бойчо Огнянов го настройва:

да се подхранва, тъй като родината е „богиня“, която „се питаеше с кръвта на верующите в нея“

Трябва да се проявява след като са задоволени личните интереси на личността.

Трябва да бъде защитавана дори с цената на живота.

9 Според Бойчо Огнянов любовта към отечеството: Отбележете неверния отговор.

Освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство, народите - срам, историята - престъпление. Уви, защото тая стара куртизанка историята, и тя се кланя на успяха“ е:

разсъждение на Бойчо Огнянов

Авторски коментар на Иван Вазов

спор между Бойчо Огнянов и дякон Викентий

разсъждения на д-р Соколов

определения стои идеята за някакво отклонение, за внезапен и труднообясним изблик на смелост и енергия. Моделът на романа обхваща пътя на българина от неговата обикновеност и трезвост до "пиянството" на надеждата и вдъхновената жертва за свободата. В този нелек път всеки от образите в романа прави своята малка крачка към "лудостта", но тази крачка е неимоверно трудна, именно защото е малка, защото е направена от обикновени хора, приели нормите на поведение на роба, примирили се с подчинението и отказали се от истинска, човешка самоличност. Обикновеният българин позира в нуждата от ново духовно пространство за всички, разбира необходимостта от жертви.

къщата стига“

След като разбира, че те сами са взели своето решение за участие във въстанието ги благослови с думите: „Лудите, лудите - те да са живи!“

Кара се на децата си, че се готвят за въстанието

Не се решава да ги обрече на бунта с мисълта, че поне те трябва „да останат живи“

11 Кое е окончателното решение на чорбаджи Марко за участието на децата му във въстанието:

запалените къщи

Две реки, които минават през Бяла черква

Естествената река, която тече под лявото бедро на Върлищница и потокът от бежънци от Клисура, които се движът нагоре в планината

Две реки, през които преминава Бойчо Огнянов, за да се спаси

12 Кои са двете реки в главата „Две реки“:

живот, в своята нравственост и религиозност. Каква философия е развил той според Иван Вазов в своя трагичен живот:
Отбележете неверния отговор.

Робството, незавосимо от лошавините си, е направило народа весел

Народът никога, дори и в своята безнадежност, не се самоубива „той яде, пие и прави деца“

Развил е господарско чувство със съзнанието за превъзходство над другите народи

Приел е за своя философия търпението

Мойсей: „зъб за зъб, око за око“

на чорбаджи Марко: „Лудите, лудите - те да са живи“

на Алфред де Мюсе - „да прощава“

14 Според Бойчо Огнянов ръководно правило за народа трябва да бъдат думите:

свързани с Освобождението на България, за честни

Да се запази у българина неговата покорност и търпеливост

Да се жертва личното - „Вашият живот и вашите челяди, и вашите къщи са нищо пред освобождението на България“

15 Какво изисква според Бойчо Огнянов революцията: Отбележете неверния отговор.

- свободата на отечеството, нарушаване на установения от робските векове ред. «Луди" са хората на екстаза на смелостта, на готовността за саможертва. "Лудостта" изключва мисълта за лично щастие, спокойствие, сигурност и уют. Тя означава вяра в свободното бъдеще, безкористна отдаденост на борбата и осъзнато приемане на смъртта. Изразява се с понятия като идеализъм и патриотизъм. Без подобно полудяване не е възможно разрушаването на робската действителност. Лудите герои от Вазовия роман изграждат във въображението си една друга свободна действителност и по този начин сами се преобразяват, стават различни, свободни.

По пътя на разрушаването на робската действителност

защото борбата се проваля, идва времето на страха, помага и отрезвяване от въодушевлението

Побуждането е надежда, защото народът очаква спасението

С пробуждането започва първият ден на свободата

16 С какво се свързва смисълът на първа глава от третата част „Пробуждане“:

Началото, защото тогава духът в укрепленията е най-силен

Разгръщането му, защото тогава българите показват своето единство и сила

Погромът, тъй като жертвите ще подбудят великите сили, за да се погрижат за истрадалия народ

17 Кой момент от въстанието Иван Вазов приема за мерило на българския дух:

бихте отнесли думите на Иван Вазов: „Великата любов има само едно велико мерило: самопожертвуването“

геройски и умират в запустялата воденица

Д-р Соколов прикрива в сражение Бойчо Огнянов и Рада, за да се спасят

Рада Госпожина им дава дрехи и храна и те се спасяват в планината

19 Каква е съдбата на Бойчо Огнянов и д-р Соколов:

новото, не познатото, "другото" опияняващото желание и вяра за свобода и убедително разгърнато чрез странната метаморфоза у чорбаджи Марко, разкрито в "Новата мотива на Марка". Героят се сблъсква на всяка крачка с "полуделите" си съграждани и се опитва да осмисли ставащото, да прецени неговата "нормалност". Така той постеепенно надмогва страховете и притесненията на предвидливия стопанин и неусетно минава на страната на "лудостта". С други думи, проблемът за лудостта и нормалността поставя преди всичко въпроса за способността на човека да бъде свободен. Този проблем за свободата на духа поставя и Ботев в стихотворението си "Борба" с думите: "свестните у нас считат за луди..."

Прераждането на чорбаджи Марко

живота. Героят нарушава правилата на живеенето, за да създаде нови. В този смисъл самото състояние е символично разрушаване на един приет за нормален, житейски ред. Романът изследва именно как хората от света "под"иго съумяват да създадат нови представи за чест и достойнство и да се впуснат в първата кървава епопея на героичните дела. Домове горят, села и градове запустяват, но от тях като феникс ще възкръсне, макар и не точно сега, нова България.

Разрушаване на приетия житейски ред

трябва да осмисли 'лудостта', нейните залози и последици. Преди всичко той е героят стопанин, човекът на дома и семейството. Неговият житейски опит и дълги години го е учил на предвидливост и предпазливост, на великото изкуство да се оцелява в условия на робство. Той добре знае, че всяко усъмняване и отрицание на нормата е съпроводено от жестоки наказания - господарите обичат сигурността и своята власт. Именно това знание го прави 'неверен Тома' за разпалените въображения на поставените ентусиасти. Главата 'Новата молитва на Марка', както и предшестващата я 'около един труп', представят бавното преображение на 'трезвата глава' и на незрящия.

Начин на оцеляване в условията на робство

самата 'нормалност'. Как става тази преценка? Пазител на нормите на критериите за 'нормалност' е общността. Болшинството от хора в Бяла черква с въодушевление пренебрегват старите норми и се отдават на опиянението от близкоочакваната свобода. Във всеки фрагмент от бита, какъвто наприемер е случаят с хорото, чорбаджи Марко вижда 'революционният елемент'. Това е много съществен аргумент в убеждаването на героя. Именно тази глава от романа - 'новата молитва на Марка', ни дава най-пълна представа за превръщането на човека от нормален в луд. Той изгражда преценката за себе си по отношение на другите. След като всички са полудели, значи наистина старите норми са в упадък и вървят към отмиране. Чоржаджи Марко още веднъж се убеждава в в това, когато открива натрупания оръжеен арсенал на синовете си в собствената си къща.

Старите норми вървят към отмиране

унижаването на турчина. Това е сцена, в която вековните статуи на роба в поробителя са пренебрегнати. Безпортев е пиян в буквалния смисъл на думата, но това пиянство се вписва в цялостното романтично опиянение на народа в дните на Априлската епопея. Дълбокият смисъл на неговата луда пияна постъпка е не просто отмъщение и гавра с поробителя, а символичното потъпкване на робската норма на живота. Унизената и потъпкана норма може да възкръсне само в реки от кръв. Точно това се случва при потушаването на въстанието - нормата е пренебрегната от всички, тя е публично унизена. Да се живее в такава реалност е вече възможно. Чорбаджи Марко ще произнесе прочутата си реплика: 'Лудите, лудите - те са живи!', за да потвърди тази възможност. Той минава през всички етапи на колебанията на скептичния и невярващ българин и действително извървява пътя на неверието и съмнението, но не е способен да прекрачи границата към истинската вяра и да приеме всеобщата борба като своя съдба и част от житейския си път 'Марко беше всъщност партизанин на приготовлението, не на въстанието.'

Пренебрегване на поробителя

са готови за борба, защото не са способни на жертвеност и всеотдайност на всеобщата кауза. Мисълта, че свободата се постига с жертви, не става част от техния светоглед. Но все пак малцина, които достигат до лудост, са Бойчо Огнянов, Соколов, Кандов, Рада, кака Гинка и дякон Викентий. Те успяват да запалят искрата за свобода и у другите жители на Бяла черква. Новата молитва на Марко идва да покаже, че България е вече онзи нов свят, в които единствено може да се живее истински -- според мярата на свободата и достойнството. С думата лудост романът 'Под игото' назовава заличаването на робските норми, взривяването на робската 'нормалност'. Смисловият акцент на тази глава от романа - 'Новата молитва на Марка' е точно това - как един герой на съмнението се преобразява във вярващ в идеята за свобода и как дава своята благословия за 'лудостта'.

Способност на жертвеност и всеотдайност в романа

Той 'следва' главния герой Бойчо Огнянов от самото начало на повествованието. Очевидец е на среднощно убииство във воденицата и присъства като сянка на героя във всеки важен момент. Оценката на Вазов е, че 'лудите' изиграват своята огромна роля, защото те са тези, които пробуждат народното съзнание и предопределят духовните промени и съзряването на българите.

Ролята на лудите в романа

Тази свобода има национални измерения, но и своите индивидуални измерения. Различните герои ни представят различни възможности да се пътува към свободата, 'лудостта' е привилегированият път към свободата в този роман на романтичния бунт. За да се освободи България, трябва да има достатъчно 'луди глави' и 'смели сърца'. Необходимо е всеки да достигне до своята изстрадана молитва за родината: "Той мълваше някаква молитва, която не съществуваше в светчето му.. Той се молеше за България!..."

Националните и индивидуалните измерения на свободата

ще приключи
Българинът живее в условие на робство, пространството не му принадлежи; не е защитен вкъщи и на улицата; той е чужденец в собствкното си пространсвто – («обект за наблюдаване и санкциониране»)
Българският свяд е разграден; своето е десакрализирано

Паратекст

1876) – Априлското въстание – най-българското време;
Първа част – коментира подготовката на въстанието;
Втора част – представя избухването на въстаниео и на борбата;
Трета част – трагичната развръзка (погромът) на въстанието

Хронотоп

измислен град, символизиращ ставащото в българските земи
Топоси на обществения бит – ганковото кафене, училището, читалището, църквата, женския метох, манастира
Топос на семейния бит – къщата на чорбаджи Марко

Топос

(предатели – поборници в зоната на колебанието)

Нива на конфликта

Затваряне на вратите

Пространството на дома

апостолите на революцията
Сюжетните линии са две – битова линия и революционна линия (обуславя промените в бита) – вървят успоредно и се преплитат в романа.

Сюжет и сюжетни линии

Диарбекир поради участието си в чета през 1868 г. След осемгодишен престой в крепостта той избягва и се връща в България. Той се установява в Бяла черква с друго име с намерението да продължи революционното дело. Той е с черна къдрава коса и е среден на ръст. Влюбва се в Рада Госпожина.

Персонажна система

Марко. БОЙЧО – «бой», ОГНЯНОВ – «огън» (емблема на революционната дейност)
Етимологията на имената на чорбаджи Марко препраща към смисловата натовареност на имената на Иван Кралича и подсказва за приятелството между двамата герои.

Семантика на името:

ерген, склонен към екстравагантен живот и приключения; човек с несериозно отношение към живота – пълно отрицание на уседналия домашен бит. Отглежда в дома си мечката Клеопатра, която е силно привързана към него. Срещата с Огнянов обаче пренарежда битието му – превръща несериозния младеж в саможертвен бунтовник. Влюбен е в Лалка.

е калугерка в женския метох. Работи като учителка в девическото училище към метоха. Тя е високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице и носи черна забрадка. Влюбва се в Огнянов.

власт, открито шпионира и слугува на турската власт и горещ противник на революционното движение. Поради това се превръща в пръв враг на Огнянов и Соколов. Предава Огнянов на турците.